ИНТЕРНЕТ:
Някога замисляли ли сте се какво всъщност се крие зад абревиатурата Интернет ?
Обикновено повечето хора си представят плетеница компютри и кабели, които са оплели мрежа около цялата планета.
Макар и екзотично, това обяснение определено не е най-точното. Просто средностатистическият потребител не прави разлика между Интернет и глобалната комуникационна инфраструктура,
която заобикаля Земята.Най-общо казано, Интернет е събирателното определение на стандартизираните принципи и правила за обмяна на информация между различните компютри,
независимо от техния вид. На професионален език тези принципи и правила се наричат протоколи.
В един момент на програмистите и компютърните потребители им омръзнало да се разхождат напред-назад с магнитни информационни носители в ръка.
Затова те започнали да мислят над това как може да предават цифрови данни на разстояние, без да отлепят пръсти от клавиатурата.
Така някъде в края на петдесетте години на нашия век се родила "майката" на днешната глобална компютърна мрежа. Тя, се наричала ARPANet.
Паралелно с развитието на ARPANet, повечето големи американски фирми изграждат собствени мрежи - много по-малки като мащаб и абсолютно несъвместими помежду си.
По-късно Интернет се разраства главоломно именно благодарение на включване на такива вече съществуващи мрежи.
В края на 1969г, 4 компютъра са интегрирани в оригиналното очертание на Интернет - първото появяване на ИНТЕРНЕТ. От началото на 1970г броят на компютрите включени към ARPANET нараства значително.През октомври 1972г. се провежда международна конференция за компютърните комуникации, на която BBN организира публична демонстрация на ARPANET.
През 1980г. се появяват нови мрежи на други групи от хора и организации. Това са BITNET, започнала като корпоративна мрежа и CSNET, създадена от обединената работа на няколко компютърни специалисти. В началото те не са част от Интернет, но по-късно се интегрират към него.
През 1984г. ARPANET е разделена на две мрежи: (MILNET и ARPANET)
MILNET обслужва нуждите на армията, а ARPANET се занимава с изследователска работа. По-късно, тяхното обединение е наречено ИНТЕРНЕТ.
Периодът от 1989г до 1996г е считан за изключително важен, защото през този период оригиналният ARPANET е изместен от Интернет поради поради изключително бързото нарастване на мрежовите операции в САЩ и света. През последните няколко години Интернет е най-голямата среда за обмен на информация. Много хора работят в нея и техният брой непрекъснато се увеличава.
Всъщност "раждането" на Интернет е 1 януари 1983г. - с преминаване към универсалните правила за обмен на данни, известни под името TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol)-
протокол. TCP/IP се оказва изключително сполучлив и надежден протокол, еднакво добре работещ за домашни потребители, корпоративни структури, учебни заведения, научни центрове или големи
държавни институции.
Независимо как компютърът е свързан към Интернет - чрез кабел, сателит или телефонна линия, принципът при определянето на адреса е аналогичен.
Разлика може да има само в скоростта на достъп. Важното е, че компютърът притежава уникално цифрово обозначение и може да бъде намерен чрез наличния комуникационен канал
с която и да е машина във всяка точка на планетата. Пътищата, по които минава трафикът на данни в Интернет, се управлява от специални машини, наречени рутери.
Благодарение на тях данните в глобалната мрежа се придвижват по оптималния маршрут. Рутерите обменят помежду си служебна информация за промените в състоянието и качествата
на отделните връзки в Интернет. Всичко това обаче остава далече от очите на обикновения потребител.
Запаметяването на цифровия адрес обаче е твърде неудобно, а често и невъзможно за запомняне нещо. Затова в Интернет съществуват така наречените DNS-сървъри (Domain Name Server).
Това са компютри, които съдържат информация за текстовите варианти на съответните цифрови адреси. Всеки DNS-сървър пази информацията за определени адресни пространства от глобалната мрежа,
наричани още домейни (domain).

Какво е Интернет? - Накратко:

Интернет е глобална мрежа от мрежи, която обслужва милиони потребители по света, използвайки различни протоколи. Обединяването на мрежите става чрез наети линии между Интернет доставчиците.
Когато потребителят е в Интернет, той не си представя всички тези наети линии и сателитни канали между Интернет доставчиците, когато иска да се свърже с искания от него сървър.
Може да се каже, че Интернет е една огромна световно разпространена съвкупност от мрежи, шлюзове, сървъри и компютри, използващи общ набор от телекомуникационни протоколи за връзка помежду си. Тези протоколи представляват правила, които описват начина на комуникация между два компютъра в Интернет.
Основния Интернет протокол е TCP/IP. Той представлява набор от протоколи, заложени в основата на Интернет. Този набор от протоколи включва IP, TCP, UDP, ICMP и др. Всяка съвременна операционна система има вградена в себе си реализация на протоколите TCP/IP, чрез които осигурява достъп до Интернет.
Глобалната мрежа дава възможност на хора, фирми, образователни институции, правителствени агенции да комуникират от произволно от далечени географски области.

ОСНОВНИ УСЛУГИ НА ИНТЕРНЕТ:
Популярността на Интернет се дължи на услугите, които предлага. Свободният трансфер на съобщения между различни хора и организации е много разпространен. Получаването на новините на деня, възможността за търсене и намиране на информация за спорт, икономика, музика и други неща са предимство, което не може да бъде предоставено чрез други средства.
* Основните предлагани Интернет услуги са:
** File transfer - Дава възможност за прехвърляне на файлове от вашия компютър до друг и обратно.За целта на единия компютър трябва да работи програма FTP-сървър, а на другия - програма FTP-клиент. Достъпа се определя от програмата-сървър, която изисква всеки потребител да има име и парола.
** Telnet (Remote login) - Това е една от първите исторически възникнали услуги в Интернет. Може да се използва за работа като отдалечен терминал на Telnet сървър в Интернет. Когато се свържете с някой такъв сървър в Интернет, вашият компютър работи така, сякаш клавиатурата му е вързана към отдалечения компютър. Можете да стартирате програми, които ще се изпълняват на сървъра на другия край на света, все едно, че е пред вас.
** Е-mail - Електронната поща, т.е. изпращането и получаването на електронни съобщения, е една от най-широко използваните в момента операции в Интернет. E-mail се използва в повечето търговски он-лайн услуги и за много хора е основната причина за достъп до Интернет. За да изпратите електронно съобщение, трябва да зададете адреса на получателя. Този адрес се състои от идентификатор на потребителя, следван от знак @, след което идва местоположението на компютъра – сървър за електронна поща на получателя. Например (Yourname@mail/abv...)
** Network file systems (NFS) - Предоставя на вашия компютър възможността за достъп до файлове от друг компютър (сървър).Network file system създава илюзията, че дискът или устройствата от една система са директно свързани с други системи. Тук няма нужда да се използват специални програми, позволяващи достъп до файлове и ресурси на друга система. Особен интерес напоследък представлява възможността за комбиниране на тази услуга с услугата WWW.
** USENET - Network News е най-разпространената новинарска услуга, използваща протокол NNTP. Тя предлага бюлетин бордове, чат-стаи и мрежови новини (Network News). Network News е голяма система с около 5000 конференции, наречени новинарски групи, които сa достъпни по 24 часа на ден 365 дни в годината.
** WWW (World Wide Web) - WWW е мултимедийната услуга в Интернет, съдържаща огромни хранилища на хипертекстови документи, написани на езика за маркиране на ХИПЕРТЕКСТ-(HTML)
Хипертекстът е метод за представяне на текстове, изображения, звук и видео, които са свързани помежду си в непоследователна плетеница от връзки.
С развитието на глобалната мрежа Интернет и особено на услугата World Wide Web, технологията на статичните страници бързо остарява. Потребителските изисквания нарастват и се налага да се създават страници, които да бъдат динамични, да използват информация от бази данни, да реагират на потребителските действия преди и след зареждане на страницата. С развитието на техниката, появата на мощни компютри и бърза връзка с Интернет става възможно и включването на мултимедия в страниците.
За да се задоволят новите очаквания на потребителите на Интернет, са създадени различни средства за разработка на динамични Web страници, разделени принципно на два вида:
** средства, работещи на системата на клиента - JavaScript, Java, VBScript, ActiveX

** средства, работещи на сървъра - CGI, ASP, PHP, Server Side Java Script, Java Servlets
2. JavaScript:
JavaScript е обектно ориентиран език, създаден от Netscape Communications Corporation и вграден в началото в техния браузър Netscape Communicator, а по-късно поддържан и от Internet Explorer на Microsoft. JavaScript отговаря напълно на очакванията за един програмен език:
** поддържа всички основни конструкции на езиците за програмиране
** включва и значителна част по-напреднали технологии

JavaScript също е и обектно-базиран език, което означава, че поддържа обекти, но те не са задължителна част от една JavaScript програма, както е в Java например. В момента JavaScript се поддържа от браузърите, работещи под различни платформи: Windows, Linux, Macintosh. Така програма, написана на JavaScript, може да работи на различни браузъри, работещи под различни операционни системи и става значително по-достъпна за крайния потребител.
JavaScript има две разновидности: Client-Side и Server-Side. И двете разновидности обаче се базират на така наречения Core JavaScript. Той определя правилата за писане, служебните думи, граматиката, както и някои обекти: дата, време, масив и др.
3. Client-Side JavaScript и DOM:
Client-Side JavaScript разширява възможностите на Core JavaScript, като добавя обекти за управление на браузъра. Използвайки DOM- Document Object Model (или модел на обектите в документа) приложение, написано на Client-Side JavaScript може да управлява елементите от HTML документа, както и да реагира на потребителски действия като щракване с мишката и натискане на бутон.
Client-Side JavaScript се съдържа в самите HTML страници. Когато браузърът стигне до JavaScript команда, той я изпълнява. В зависимост от командата това може да доведе до прехвърляне на друга страница, извеждане на диалогов прозорец, скриване или показване на даден обект и други.
4. Server-Side JavaScript :
Server-Side JavaScript се изпълнява на сървъра. Поради това той има достъп до файловата система на сървъра, до различни бази данни, намиращи се на него, както и до всички други ресурси на сървъра. Server-Side JavaScript също се вгражда в HTML страницата. За разлика от клиентската част на езика обаче, сървърските приложения се разработват на две стъпки:
** първо страницата се компилира до така наречения bytecode executable (изпълним байткод).
** втората стъпка се изпълнява, когато потребител поиска достъп до страницата. Тогава байткодът се преглежда, изпълняват се всички обръщения към Server-Side JavaScript, като резултатът от това е или HTML, или Client-Side JavaScript код. Крайният резултат е динамична HTML страница, която потребителя получава.
5. Java :
Java е обектно-ориентиран и основна концепция са класовете, които се дефинират чрез свойствата и поведението на обектите. На Java се разработва изключително разнообразен софтуер: офис приложения, уеб приложения, настолни приложения, приложения за мобилни телефони, игри и много други.